Не в Брат Джон, в Дядо Иван е спасението ни
" И остави Ванга диря " - по този начин Жени Костадинова е озаглавила осмата си книга за Ванга. С нея тя продължава да ни доближава към загадката Ванга. Двадесет години авторката изследва и събира разкази и мемоари на хора, които са били близки с пророчицата, както и на учени, лекари, които са се опитвали да разкрият тайната на явлението, на феномена Ванга.
Познавам Жени от Арткъща " Куклите ". Вестник ДУМА писа за приказния свят на " Куклите ", за колекционери, реставратори и майстори на кукли, които вършиха изложения там. Още преди пет години Жени ме впечатли с любовта си към приказното царство на куклите, с умеенето си да трансформира двата етажа на старинната къща в София на ул. " Цар Самуил " 34 в сантиментален Музей на куклите, в изящна художествена изложба, в център за културни събития, в привлекателно място за дребни и огромни.
Жени изпълни стогодишната къща с детски усмивки, с жизнерадостта и смеха освен на децата, само че и на техните родители, учители, баби, дядовци.
Коя е Жени Костадинова?
Чаровницата от " Куклите " е журналистка, поетеса, писателка. Няма да повярвате, само че усмихнатата Жени, която от 20 години майстори фантастично красиви кукли, има сериозното обучение на магистър-философ. Авторка е на 8 документални книги за Ванга, преведени на няколко езика, и на стихосбирките " Съчки за огън ", " 17 цвята обич ", " Жените в мен ", " Сладко от смокини ". В последната си - " Черна котка, мак червен " от 2016 година, тя е събрала новите си стихове - любовни и мистични. Отворила е сърцето си за хубостта в природата, където любовта събира хора, животни и цветя, и е осъществила забавната си изповед към едно цвете - мака.
Както Малкия принц е правилен на своята роза, по този начин Жени се изяснява в обич на полското нежно цвете и го разиграва в разнообразни поетични форми.
- Жени, по какъв начин у теб, нежната поетеса със съхранена детска непорочност, се появи стремежът да проучваш истината за Ванга? Пророчицата е съществено и тайнствено събитие, което още дълго време ще остане мистерия. Може би куклите те " събраха " с Ванга?
- Няма чудноватост в това стихотворец да написа за един оракул - в противен случай, напълно обикновено е. В предишното поетите са били почитани наедно с шаманите, тъй като жреците са знаели, че те имат достъп до по-висшите равнища на мъдростта, че те не населяват толкоз забележимия, колкото невидимите светове. Поетите стояли високо в обществената подчиненост - били съветници и изповедници на ръководещите. Тази сензитивност към истината през днешния ден е не просто изгубена, нещо по-лошо - неистината е превърната в норма, в модел на ръководство на обществото и по тази причина поетите, писателите, музикантите, пророците, хората, които са призвани да учат обществото и да са негов коректив, са унизени и натикани в ъгъла. Но каквато и роля да им дефинират властимащите, техният глас, когато е мощен, се чува. Така е и с Ванга. Много пъти са се опитвали да й забранят да пророкува, да я изселят, да я затворят, само че не са съумели да я заглушат. Този, който дава дарбата, той се грижи и за проявата на тази заложба, за пътя й. Колкото до въпроса кое ме " събра " с Ванга, ще отговоря по този начин: Пътят. Стремежът ми да опазя оставеното от нея и да вникна в казаното от нея, да я видя не през мълвата и лъжата, а да стигна до истината. Поне до част от нея.
- Как стартира твоята работа за сляпата пророчица?
- По предложение на Никола Кицевски, преди 20 години шеф на издателство " Труд " и зам.-главен редактор на вестника тогава. Той ме извика един ден в кабинета си и, знаейки, че демонстрирам интерес към езотериката, ме попита желая ли да напиша книга за Ванга. Беше месец, откакто тя умря. Съгласих се, без да се замисля, въпреки че в никакъв случай не бях я виждала. Бях на 25 години, нямах мотив да диря помощ от Ванга, по тази причина и не бях се срещала с нея. Но очевидно това е било част от промисъла - евентуално, в случай че я бях виждала, нямаше да имам смелостта да пиша за нея... И ето го отговора зад формалното - не аз избрах да пиша за Ванга и да запазвам паметта за нея, а може би тя мен избра. Ако беше нещо инцидентно - плод на случая, на мимолетния късмет, нямаше 20 години да го върша и то все с една и съща отдаденост, отговорност, почтеност и почит. Знаеш, всяко знамение, което изтъквам от Ванга, или нейни думи, упътвания, са с посочен източник - кой го е споделил, по кое време... Приех метода на учения и диря обективността и обстоятелствата още с първата си книга.
- Разкажи кои хора ти помагаха в това дело? Как се появи последната ти книга, излязла преди месец - " И остави Ванга диря " с 33 изявленията с хора, познавали Ванга?
- Всички, които одобриха поканата да опишат за срещите си с Ванга, са ми помогнали да напиша книгите си. Това са над 100 души - известни и незнайни. Без тях - очевидците, хората, в чиято памет са пръснати пророчествата, заветите и посланията на Ванга нямаше по какъв начин да се родят книгите за нея. Никой не я е записвал целеустремено. И аз съм признателна на всички, които отделиха от времето си и ми дадоха отговор на въпросите или сами написаха спомените си за пророчицата. На този принцип се роди и последната ми книга с 33 изповеди, в която не проучвам и не разясня казаното от Ванга (както върша в " Пророчествата на Ванга " ), а оставям читателя самичък да си гради облика й въз основата на обстоятелствата, на разказаното от разнообразни хора. Сред разказвачите са Богомила Косатева, Петко Колев, Светлин Русев, племенниците на Ванга Стоян и Огнян Стоянови (баща и син), карикатуристът Тодор Цонев и други
- За последната си книга ти получи Паметния знак на фондация " Ванга ", а преди 5 години ти връчиха и специфичната премия - дребна пластика " Ванга " на проф. Емил Попов. Как гледаш на тези оценки?
- Когато някой забележи и оцени труда ти, несъмнено, е прелестно. Душата се радва! Но не се хваля. Отличията са увещание, че би трябвало да отговоря на високите условия към мен като откривател на една забележителна историческа персона от най-новата история на България. Най-голямата премия е опцията да пиша за Ванга - да се докосна до един висок дух, изпратен от висшите светове, с цел да припомня на хората кои са и каква е задачата на живота им - обич и мъдрост, религия в Бога и примирение. Така ми сподели Ванга и на мен в един сън: " Търпение и примирение - това са двата клона на Дървото на живота. "
- Жени, ти си схванала, че всеки има " своята " Ванга в себе си. В книгите си я наричаш пророчица, мъченица, утешителка, спасителка, а за доста българи е светица! Как тя си завоюва тези " звания "?
- Както и да я нарека аз, Ванга ще остане в паметта на българския народ като пророчица и светица. Макар самата Ванга да споделя: " Аз не съм светица! Мъченица - да, само че светица не съм... " И споделя, че светците са хора, практикували самоограничение през целия си съзнателен и отдаден на Бога живот - въздържали са се от алкохол, храна, сън, постели са с дни и са се молели непрестанно. Така или другояче Ванга ще остане в груповото схващане като ослепителен оракул и свят човек, тъй като дарбата й да пророкува дълбинно не предстои на подозрение. Човеколюбието й, отдадеността й на хората и техните проблеми, скромният й метод на живот, вярата й в Бога, безсребрието й - всичко това респектира хората и те подсъзнателно схващат, че Ванга е специфична душа, пратеничка на висшите светове и носителка на друго познание, образец за живот в работа на хората.
- Как си изясняват учените това, че Ванга гледа на захар или на пръстена, часовника на индивида?
- Тези предмети и захарта са медиатор за влизане в биополето, в самостоятелния код на душата. Те й служат за конфигурация - да възприема информацията по-бързо, да не губи време в " търсене " на " записките " за съответния човек. Ванга е имала достъп до така наречен " космополитен компютър ", там, където се съхранява предишното, сегашното и бъдещето на хората, на народите, на света... Учените могат да обяснят някои неща, само че като цяло Ванга остава за тях загадка, тайнственост. А учените не могат да разгадават мистериите.
- При Ванга са ходели доста чужденци - тя не им знае езика, само че е контактувала с тях?
- Това е телепатично другарство. Не й е нужно да знае езика на индивида, тъй като Ванга чете универсалния език - на душата. Той е възвишен и единствено хора с изключителни качества, високо еволюирали духовно, получават право да го владеят. Ванга вижда мислите, съвестта на хората, душите им. За какво й е език? Езиците са външни отличителни знаци, каквито са, да кажем, половете - мъж, жена...
- Понеже е с македонски генезис, Ванга приказва на македонски акцент, само че гледа на този край като на част от България и е голяма патриотка. Какво пророкува за България?
- Ванга обича България и милее мощно за ориста на народа ни. Казва, че ни чакат положителни дни и самопризнание от " огромните ", тъй като сме античен народ, който доста е дал на света. Но споделя, че към момента плащаме цена и изкупуваме остаряла тежка карма, обвързвана с избиването на богомилите - най-чистите вярващи християни. Казва, че с цел да настъпи по-добро време за страната ни, е нужно всеки от нас да се пречисти и промени - да стане по-добър, по-честен, по-състрадателен, деятелен и виновен. С една дума - пътят към огромната смяна минава през дребната смяна. За да се усъвършенства животът на цялото, е нужно да израсне всеки поотделно. От друга страна, Ванга изстрадва мощно събитието, че вярата й била забранявана: " Не може без религия, споделя тя в тези години на атеизъм. - Без религия човек е единствено кръв, а след това - демон. " И самата тя е образец за религия в Бога, не се бои да демонстрира своята религия и да предизвиква хората да имат вяра, даже в годините на забрани и гонения...
- Пред Янка Такева е споделила, че българинът в никакъв случай няма да почине от апетит, тъй като той още веднъж ще се върне към земята. Че " българската земя никого няма да го остави гладен, в случай че той не е ленив ". Има начало на развой към завръщане в селата, само че значимото е младите да се върнат и да възродят опустелите и обезлюдените села...
- Трудолюбието и свързаността на българина със земята са негови остарели качества, които през днешния ден са забравени, обезсилени. Така е, Ванга зове към завръщането ни към земята, тъй като българската земя е плодородна, чиста, може да ни храни и да ни обезпечи добър живот. Но забележи: тя припомня, че би трябвало да преодолеем мързела! Някога българинът не е бил ленив, само че през днешния ден е! Виждаш какъв брой хора и освен младите, са подготвени нищо да не вършат, само че не и да се заловен на работа даже за " по-малко " пари. Хубавите ни качества, като трудолюбието и скромността на българина, се изродиха. И единствено от нас зависи дали и по кое време ще ги възродим.
- Какво е отношението на пророчицата към религията? Пред Янка Такева приказва за въвеждане на час по вяра...
- Ванга не дели хората на набожен принцип и споделя, че всяка вяра учи на нещо положително. Религията, по-скоро духовността, която е в нея, е значима, тъй като е честен коректив на обществото. Човекът е податлив да се самозабравя и елементарно да поеме по неприятните пътища, дебнат го секти, самозванци... по тази причина съгласно Ванга е значимо да имаме почит от Бога, да знаем, че Бог съществува и следи за мислите и постъпките на всяко създание. Ванга упорства да се вкара час по вероучение в учебните заведения. Пред Янка Такева, като председателка на синдиката на учителите, Ванга очевидно беседва по-задълбочено на тази тематика и акцентира, че тя може да направи нещо за тази идея. И госпожа Такева е предавала думите й към по-високите етажи на властта, само че до момента не е проявена воля за това да се вкара час по вероучение. Явно не се осмисля тази дълбока духовна нужда.
- Ванга е вярваща, само че е толерантна, приема всевъзможни хора, въпреки да ги " вижда " като безверници. На какво се дължи тази й тактичност?
- Ванга приема всички, не дели хората на положителни и неприятни, вярващи и невярващи, тъй като знае, че би трябвало да се оказва помощ - на неприятните и безверниците най-вече. Иначе по какъв начин те ще се трансформират към положително!? " Злото се побеждава единствено с положително! ", направлява ни Ванга. Примерът учи най-силно и директно. Но Ванга от време на време е внезапна, навиква и даже гони хора, когато тяхната духовна мизерия е в действителност последна. Вероятно става по-груба, с цел да ги накара да я чуят, с цел да ги раздруса и призове да се опомнят. И такива хора си потеглят изумени от нея, тъй като тя разкрива най-дълбоките им секрети и те схващат, че да, очевидно има мощ, която вижда всичко, и нищо не остава скрито-покрито! В този смисъл неделикатността й евентуално е оправдана.
- Карикатуристът Тодор Цонев, който я рисува, споделя за нея: " Мен ме погледнаха слепите, само че и всевиждащи очи на Вечността! "
- Много мощни думи! Тодор Цонев е имал особени радари за истината и същността на хората, уловил е в дълбочина и Ванга. Той е учуден от обстоятелството, че тя е външно сляпа, а вътрешно всевиждаща - прозираща с други очи, с друго духовно зрение. Ванга споделя за себе си: " Бог ми лиши зрението, само че ми даде други очи, с които да виждам целия забележим и незабележим свят... " Такова зрение се заслужава - то не идва безплатно. Нелепо е да се приказва, че някой бил наследил дарбата на Ванга. Дарбата на Ванга е неповторима и такава ще остане. Всеки човек е неповторим като душа и път, а какво остава за мощ от този порядък като качествата на Ванга.
- Какво е отношението на Ванга към Русия? Защо толкоз доста тя държи на връзката ни с Русия?
- Тя споделя: " Ако не е била Русия, през днешния ден щяхме да вървим с фереджета ". Завещава ни в никакъв случай да не забравяме, че Русия ни е избавила от турското иго и да сме й признателни! Ванга прозира дълбоки съдбовни и духовни връзки сред съветския и българския народ, тя споделя че сме двете елементи на един организъм: " България е душата, а Русия - тялото. Заедно ще спасят света ". Думите са предадени от Янка Такева. И още: " Русия е входната и изходната врата на България към света ". Ванга е виждала още в тези години на завои и промени, че българските политици ще загърбят Русия, ще я предадат, след това ще съжаляват и заплащат. Но кой заплаща за политическите неточности!? Народът! Ето, това пророчицата претърпява мъчително - че политиците се водят главно от персонални ползи и дребни сметки и са подготвени да предадат народа си и родината си поради тях. Ванга споделя метафорично на политиците, които я навестяват при започване на 90-те: " Не в брат Джон, в дядо Иван е спасението ни! " Но виждаме какво се случва в българо-руските отношение и то е повече от тъжно, дай Боже да не е пагубно. Защото пред Нешка Робева Ванга един път подсказва: " Пак Русия ще ни избавя! " От какво ли?...
Ванга постоянно приказва сбито, малко, постоянно с метафори, от време на време полушеговито. Рядко тя предсказва обстойно и просторно и това става, единствено когато е с човек, на който има 100 % доверие, че ще си замълчи, в случай че би трябвало, и подобен, който тя види, че би я схванал - че има сходство сред него и това, което преценя да му каже. Такива срещи са имали някои от хората, които съм присъединила в последната си книга...
- Ти загатна в предварителния ни диалог, че си говорила с Павел Писарев. Какво му е споделила на него Ванга?
- Той има две срещи с пророчицата. Първата е през 1989 година, когато се озовава при нея, придружавайки други хора. Тя го извиква и му споделя някои персонални неща. Накрая му подмята: " Хубав човек си, но доста приказваш - всичко ке ти е от устата... " През 1991 година Писарев се среща с Ванга, с цел да я пита дали да одобри предложение, отправено му от Българска социалистическа партия, да направи нов партиен вестник. Ванга декларира: " Какъв вестник? Кой ще ви го чете? Няма да стане тази работа. " Дума " ще е! Друг вестник Българска социалистическа партия няма да има ". Което е безспорен факт.
Само Ванга може да вижда дълбоката същина на хората. Тя споделя, че индивидите вървят с ленти на гърдите, на които написа: " Аз съм измамник ", " Аз съм апаш ", " Аз съм шарлатанин "... Тя си знае по какъв начин е понасяла това човешко проваляне. Но тя ни и поучава: " Не трупайте материалното, обърнете се към духовното, в него е спасението ".
- Как през днешния ден, в този свръхматериален свят, можем да живеем по разпоредбите на Ванга? Как да използван нейната мъдрост?
- Можем. Като се спрем и опомним и си спомним, че Бог изпраща своите посланици, с цел да ни напомнят ИСТИНАТА, когато напълно я изгубим. А ние, българите, сме необикновен народ - блажен и определен. Нали измежду нас са изпратени богомилите, Учителят Петър Дънов, Ванга... Много ни е обещано и от нас доста ще се желае. Но мое разбиране е, че духовното схващане, смирението, мъдростта, са персонален избор и път. Колкото повече хора се извърнат към себе си с чистото желание да се опомнят и премислят живота си, колкото повече души същински се трансформират и заживеят богоугодно, толкоз по-добре ще става и за България. Промяната е постоянно персонална! Първо персонална! Никой не може да избави общественост, народ, човечеството. Христос слезе на земята и изстрада греховете ни, само че променихме ли се? Промени ли света? Не! Отделни хора - да. И поради единици - доста мощно вярващи и благословени, постоянно бива помилвано болшинството - даден град, народ, общественост, континент.
- Как теб те промени мъдростта на Ванга и целият този 20-годишен път-посвещение? И какво би споделила на хората?
- Ванга е моята духовна камбана. Нейните послания ме държат будна за огромните, дълбоките истини. Те ме избавят, когато свървам от ПЪТЯ, и ме завръщат на него. Ванга споделя: " Щом сме на Земята, всички сме неверни. И всеки има да изкупува остарели задължения... " В смисъл: Не се раждаме за първи път, живели сме и преди на тази Земя, идваме на нея, с цел да се учим и усъвършенстваме. Нека ежедневно си припомняме мъдростта на пророците и учителите, дано всеки да се стреми да бъде чист в помислите си и мил в делата си, и смяна ще има. Но в случай че мислим единствено за преходните банални и ненужни, безсмислени неща, в случай че мислим единствено за материални " полезности " (които прочее разбираме все по-осезаемо, че не ни носят наслада и щастие), то ние ще вървим към пропастта все по-стремглаво. Въпрос на персонален избор и път е накъде ще поеме душата ни, животът ни.
Всички би трябвало да приемем като безценен завет последните думи на Ванга, преди да напусне този свят: " Сега, като си отида, вземете ограничения да не се карате. Да не си завиждате. Да не се шпионствате. Живейте в мир. Не се делете. Работете дружно. Бог на всеки ще даде съгласно делата му. И се обичайте, тъй като всички сте мои деца! "
.jpg )
Пророчицата: " Сега, като си отида, вземете ограничения да не се карате. Да не си завиждате.
Да не се шпионствате. Живейте в мир. Не се делете. Работете дружно... "
.jpg )
Жени Костадинова
.jpg )
Акад. Светлин Русев - един от нейните най-големи поклонници
.jpg )
.jpg )
Черквата в село Рупите, съградена в памет на Ванга
Познавам Жени от Арткъща " Куклите ". Вестник ДУМА писа за приказния свят на " Куклите ", за колекционери, реставратори и майстори на кукли, които вършиха изложения там. Още преди пет години Жени ме впечатли с любовта си към приказното царство на куклите, с умеенето си да трансформира двата етажа на старинната къща в София на ул. " Цар Самуил " 34 в сантиментален Музей на куклите, в изящна художествена изложба, в център за културни събития, в привлекателно място за дребни и огромни.
Жени изпълни стогодишната къща с детски усмивки, с жизнерадостта и смеха освен на децата, само че и на техните родители, учители, баби, дядовци.
Коя е Жени Костадинова?
Чаровницата от " Куклите " е журналистка, поетеса, писателка. Няма да повярвате, само че усмихнатата Жени, която от 20 години майстори фантастично красиви кукли, има сериозното обучение на магистър-философ. Авторка е на 8 документални книги за Ванга, преведени на няколко езика, и на стихосбирките " Съчки за огън ", " 17 цвята обич ", " Жените в мен ", " Сладко от смокини ". В последната си - " Черна котка, мак червен " от 2016 година, тя е събрала новите си стихове - любовни и мистични. Отворила е сърцето си за хубостта в природата, където любовта събира хора, животни и цветя, и е осъществила забавната си изповед към едно цвете - мака.
Както Малкия принц е правилен на своята роза, по този начин Жени се изяснява в обич на полското нежно цвете и го разиграва в разнообразни поетични форми.
- Жени, по какъв начин у теб, нежната поетеса със съхранена детска непорочност, се появи стремежът да проучваш истината за Ванга? Пророчицата е съществено и тайнствено събитие, което още дълго време ще остане мистерия. Може би куклите те " събраха " с Ванга?
- Няма чудноватост в това стихотворец да написа за един оракул - в противен случай, напълно обикновено е. В предишното поетите са били почитани наедно с шаманите, тъй като жреците са знаели, че те имат достъп до по-висшите равнища на мъдростта, че те не населяват толкоз забележимия, колкото невидимите светове. Поетите стояли високо в обществената подчиненост - били съветници и изповедници на ръководещите. Тази сензитивност към истината през днешния ден е не просто изгубена, нещо по-лошо - неистината е превърната в норма, в модел на ръководство на обществото и по тази причина поетите, писателите, музикантите, пророците, хората, които са призвани да учат обществото и да са негов коректив, са унизени и натикани в ъгъла. Но каквато и роля да им дефинират властимащите, техният глас, когато е мощен, се чува. Така е и с Ванга. Много пъти са се опитвали да й забранят да пророкува, да я изселят, да я затворят, само че не са съумели да я заглушат. Този, който дава дарбата, той се грижи и за проявата на тази заложба, за пътя й. Колкото до въпроса кое ме " събра " с Ванга, ще отговоря по този начин: Пътят. Стремежът ми да опазя оставеното от нея и да вникна в казаното от нея, да я видя не през мълвата и лъжата, а да стигна до истината. Поне до част от нея.
- Как стартира твоята работа за сляпата пророчица?
- По предложение на Никола Кицевски, преди 20 години шеф на издателство " Труд " и зам.-главен редактор на вестника тогава. Той ме извика един ден в кабинета си и, знаейки, че демонстрирам интерес към езотериката, ме попита желая ли да напиша книга за Ванга. Беше месец, откакто тя умря. Съгласих се, без да се замисля, въпреки че в никакъв случай не бях я виждала. Бях на 25 години, нямах мотив да диря помощ от Ванга, по тази причина и не бях се срещала с нея. Но очевидно това е било част от промисъла - евентуално, в случай че я бях виждала, нямаше да имам смелостта да пиша за нея... И ето го отговора зад формалното - не аз избрах да пиша за Ванга и да запазвам паметта за нея, а може би тя мен избра. Ако беше нещо инцидентно - плод на случая, на мимолетния късмет, нямаше 20 години да го върша и то все с една и съща отдаденост, отговорност, почтеност и почит. Знаеш, всяко знамение, което изтъквам от Ванга, или нейни думи, упътвания, са с посочен източник - кой го е споделил, по кое време... Приех метода на учения и диря обективността и обстоятелствата още с първата си книга.
- Разкажи кои хора ти помагаха в това дело? Как се появи последната ти книга, излязла преди месец - " И остави Ванга диря " с 33 изявленията с хора, познавали Ванга?
- Всички, които одобриха поканата да опишат за срещите си с Ванга, са ми помогнали да напиша книгите си. Това са над 100 души - известни и незнайни. Без тях - очевидците, хората, в чиято памет са пръснати пророчествата, заветите и посланията на Ванга нямаше по какъв начин да се родят книгите за нея. Никой не я е записвал целеустремено. И аз съм признателна на всички, които отделиха от времето си и ми дадоха отговор на въпросите или сами написаха спомените си за пророчицата. На този принцип се роди и последната ми книга с 33 изповеди, в която не проучвам и не разясня казаното от Ванга (както върша в " Пророчествата на Ванга " ), а оставям читателя самичък да си гради облика й въз основата на обстоятелствата, на разказаното от разнообразни хора. Сред разказвачите са Богомила Косатева, Петко Колев, Светлин Русев, племенниците на Ванга Стоян и Огнян Стоянови (баща и син), карикатуристът Тодор Цонев и други
- За последната си книга ти получи Паметния знак на фондация " Ванга ", а преди 5 години ти връчиха и специфичната премия - дребна пластика " Ванга " на проф. Емил Попов. Как гледаш на тези оценки?
- Когато някой забележи и оцени труда ти, несъмнено, е прелестно. Душата се радва! Но не се хваля. Отличията са увещание, че би трябвало да отговоря на високите условия към мен като откривател на една забележителна историческа персона от най-новата история на България. Най-голямата премия е опцията да пиша за Ванга - да се докосна до един висок дух, изпратен от висшите светове, с цел да припомня на хората кои са и каква е задачата на живота им - обич и мъдрост, религия в Бога и примирение. Така ми сподели Ванга и на мен в един сън: " Търпение и примирение - това са двата клона на Дървото на живота. "
- Жени, ти си схванала, че всеки има " своята " Ванга в себе си. В книгите си я наричаш пророчица, мъченица, утешителка, спасителка, а за доста българи е светица! Как тя си завоюва тези " звания "?
- Както и да я нарека аз, Ванга ще остане в паметта на българския народ като пророчица и светица. Макар самата Ванга да споделя: " Аз не съм светица! Мъченица - да, само че светица не съм... " И споделя, че светците са хора, практикували самоограничение през целия си съзнателен и отдаден на Бога живот - въздържали са се от алкохол, храна, сън, постели са с дни и са се молели непрестанно. Така или другояче Ванга ще остане в груповото схващане като ослепителен оракул и свят човек, тъй като дарбата й да пророкува дълбинно не предстои на подозрение. Човеколюбието й, отдадеността й на хората и техните проблеми, скромният й метод на живот, вярата й в Бога, безсребрието й - всичко това респектира хората и те подсъзнателно схващат, че Ванга е специфична душа, пратеничка на висшите светове и носителка на друго познание, образец за живот в работа на хората.
- Как си изясняват учените това, че Ванга гледа на захар или на пръстена, часовника на индивида?
- Тези предмети и захарта са медиатор за влизане в биополето, в самостоятелния код на душата. Те й служат за конфигурация - да възприема информацията по-бързо, да не губи време в " търсене " на " записките " за съответния човек. Ванга е имала достъп до така наречен " космополитен компютър ", там, където се съхранява предишното, сегашното и бъдещето на хората, на народите, на света... Учените могат да обяснят някои неща, само че като цяло Ванга остава за тях загадка, тайнственост. А учените не могат да разгадават мистериите.
- При Ванга са ходели доста чужденци - тя не им знае езика, само че е контактувала с тях?
- Това е телепатично другарство. Не й е нужно да знае езика на индивида, тъй като Ванга чете универсалния език - на душата. Той е възвишен и единствено хора с изключителни качества, високо еволюирали духовно, получават право да го владеят. Ванга вижда мислите, съвестта на хората, душите им. За какво й е език? Езиците са външни отличителни знаци, каквито са, да кажем, половете - мъж, жена...
- Понеже е с македонски генезис, Ванга приказва на македонски акцент, само че гледа на този край като на част от България и е голяма патриотка. Какво пророкува за България?
- Ванга обича България и милее мощно за ориста на народа ни. Казва, че ни чакат положителни дни и самопризнание от " огромните ", тъй като сме античен народ, който доста е дал на света. Но споделя, че към момента плащаме цена и изкупуваме остаряла тежка карма, обвързвана с избиването на богомилите - най-чистите вярващи християни. Казва, че с цел да настъпи по-добро време за страната ни, е нужно всеки от нас да се пречисти и промени - да стане по-добър, по-честен, по-състрадателен, деятелен и виновен. С една дума - пътят към огромната смяна минава през дребната смяна. За да се усъвършенства животът на цялото, е нужно да израсне всеки поотделно. От друга страна, Ванга изстрадва мощно събитието, че вярата й била забранявана: " Не може без религия, споделя тя в тези години на атеизъм. - Без религия човек е единствено кръв, а след това - демон. " И самата тя е образец за религия в Бога, не се бои да демонстрира своята религия и да предизвиква хората да имат вяра, даже в годините на забрани и гонения...
- Пред Янка Такева е споделила, че българинът в никакъв случай няма да почине от апетит, тъй като той още веднъж ще се върне към земята. Че " българската земя никого няма да го остави гладен, в случай че той не е ленив ". Има начало на развой към завръщане в селата, само че значимото е младите да се върнат и да възродят опустелите и обезлюдените села...
- Трудолюбието и свързаността на българина със земята са негови остарели качества, които през днешния ден са забравени, обезсилени. Така е, Ванга зове към завръщането ни към земята, тъй като българската земя е плодородна, чиста, може да ни храни и да ни обезпечи добър живот. Но забележи: тя припомня, че би трябвало да преодолеем мързела! Някога българинът не е бил ленив, само че през днешния ден е! Виждаш какъв брой хора и освен младите, са подготвени нищо да не вършат, само че не и да се заловен на работа даже за " по-малко " пари. Хубавите ни качества, като трудолюбието и скромността на българина, се изродиха. И единствено от нас зависи дали и по кое време ще ги възродим.
- Какво е отношението на пророчицата към религията? Пред Янка Такева приказва за въвеждане на час по вяра...
- Ванга не дели хората на набожен принцип и споделя, че всяка вяра учи на нещо положително. Религията, по-скоро духовността, която е в нея, е значима, тъй като е честен коректив на обществото. Човекът е податлив да се самозабравя и елементарно да поеме по неприятните пътища, дебнат го секти, самозванци... по тази причина съгласно Ванга е значимо да имаме почит от Бога, да знаем, че Бог съществува и следи за мислите и постъпките на всяко създание. Ванга упорства да се вкара час по вероучение в учебните заведения. Пред Янка Такева, като председателка на синдиката на учителите, Ванга очевидно беседва по-задълбочено на тази тематика и акцентира, че тя може да направи нещо за тази идея. И госпожа Такева е предавала думите й към по-високите етажи на властта, само че до момента не е проявена воля за това да се вкара час по вероучение. Явно не се осмисля тази дълбока духовна нужда.
- Ванга е вярваща, само че е толерантна, приема всевъзможни хора, въпреки да ги " вижда " като безверници. На какво се дължи тази й тактичност?
- Ванга приема всички, не дели хората на положителни и неприятни, вярващи и невярващи, тъй като знае, че би трябвало да се оказва помощ - на неприятните и безверниците най-вече. Иначе по какъв начин те ще се трансформират към положително!? " Злото се побеждава единствено с положително! ", направлява ни Ванга. Примерът учи най-силно и директно. Но Ванга от време на време е внезапна, навиква и даже гони хора, когато тяхната духовна мизерия е в действителност последна. Вероятно става по-груба, с цел да ги накара да я чуят, с цел да ги раздруса и призове да се опомнят. И такива хора си потеглят изумени от нея, тъй като тя разкрива най-дълбоките им секрети и те схващат, че да, очевидно има мощ, която вижда всичко, и нищо не остава скрито-покрито! В този смисъл неделикатността й евентуално е оправдана.
- Карикатуристът Тодор Цонев, който я рисува, споделя за нея: " Мен ме погледнаха слепите, само че и всевиждащи очи на Вечността! "
- Много мощни думи! Тодор Цонев е имал особени радари за истината и същността на хората, уловил е в дълбочина и Ванга. Той е учуден от обстоятелството, че тя е външно сляпа, а вътрешно всевиждаща - прозираща с други очи, с друго духовно зрение. Ванга споделя за себе си: " Бог ми лиши зрението, само че ми даде други очи, с които да виждам целия забележим и незабележим свят... " Такова зрение се заслужава - то не идва безплатно. Нелепо е да се приказва, че някой бил наследил дарбата на Ванга. Дарбата на Ванга е неповторима и такава ще остане. Всеки човек е неповторим като душа и път, а какво остава за мощ от този порядък като качествата на Ванга.
- Какво е отношението на Ванга към Русия? Защо толкоз доста тя държи на връзката ни с Русия?
- Тя споделя: " Ако не е била Русия, през днешния ден щяхме да вървим с фереджета ". Завещава ни в никакъв случай да не забравяме, че Русия ни е избавила от турското иго и да сме й признателни! Ванга прозира дълбоки съдбовни и духовни връзки сред съветския и българския народ, тя споделя че сме двете елементи на един организъм: " България е душата, а Русия - тялото. Заедно ще спасят света ". Думите са предадени от Янка Такева. И още: " Русия е входната и изходната врата на България към света ". Ванга е виждала още в тези години на завои и промени, че българските политици ще загърбят Русия, ще я предадат, след това ще съжаляват и заплащат. Но кой заплаща за политическите неточности!? Народът! Ето, това пророчицата претърпява мъчително - че политиците се водят главно от персонални ползи и дребни сметки и са подготвени да предадат народа си и родината си поради тях. Ванга споделя метафорично на политиците, които я навестяват при започване на 90-те: " Не в брат Джон, в дядо Иван е спасението ни! " Но виждаме какво се случва в българо-руските отношение и то е повече от тъжно, дай Боже да не е пагубно. Защото пред Нешка Робева Ванга един път подсказва: " Пак Русия ще ни избавя! " От какво ли?...
Ванга постоянно приказва сбито, малко, постоянно с метафори, от време на време полушеговито. Рядко тя предсказва обстойно и просторно и това става, единствено когато е с човек, на който има 100 % доверие, че ще си замълчи, в случай че би трябвало, и подобен, който тя види, че би я схванал - че има сходство сред него и това, което преценя да му каже. Такива срещи са имали някои от хората, които съм присъединила в последната си книга...
- Ти загатна в предварителния ни диалог, че си говорила с Павел Писарев. Какво му е споделила на него Ванга?
- Той има две срещи с пророчицата. Първата е през 1989 година, когато се озовава при нея, придружавайки други хора. Тя го извиква и му споделя някои персонални неща. Накрая му подмята: " Хубав човек си, но доста приказваш - всичко ке ти е от устата... " През 1991 година Писарев се среща с Ванга, с цел да я пита дали да одобри предложение, отправено му от Българска социалистическа партия, да направи нов партиен вестник. Ванга декларира: " Какъв вестник? Кой ще ви го чете? Няма да стане тази работа. " Дума " ще е! Друг вестник Българска социалистическа партия няма да има ". Което е безспорен факт.
Само Ванга може да вижда дълбоката същина на хората. Тя споделя, че индивидите вървят с ленти на гърдите, на които написа: " Аз съм измамник ", " Аз съм апаш ", " Аз съм шарлатанин "... Тя си знае по какъв начин е понасяла това човешко проваляне. Но тя ни и поучава: " Не трупайте материалното, обърнете се към духовното, в него е спасението ".
- Как през днешния ден, в този свръхматериален свят, можем да живеем по разпоредбите на Ванга? Как да използван нейната мъдрост?
- Можем. Като се спрем и опомним и си спомним, че Бог изпраща своите посланици, с цел да ни напомнят ИСТИНАТА, когато напълно я изгубим. А ние, българите, сме необикновен народ - блажен и определен. Нали измежду нас са изпратени богомилите, Учителят Петър Дънов, Ванга... Много ни е обещано и от нас доста ще се желае. Но мое разбиране е, че духовното схващане, смирението, мъдростта, са персонален избор и път. Колкото повече хора се извърнат към себе си с чистото желание да се опомнят и премислят живота си, колкото повече души същински се трансформират и заживеят богоугодно, толкоз по-добре ще става и за България. Промяната е постоянно персонална! Първо персонална! Никой не може да избави общественост, народ, човечеството. Христос слезе на земята и изстрада греховете ни, само че променихме ли се? Промени ли света? Не! Отделни хора - да. И поради единици - доста мощно вярващи и благословени, постоянно бива помилвано болшинството - даден град, народ, общественост, континент.
- Как теб те промени мъдростта на Ванга и целият този 20-годишен път-посвещение? И какво би споделила на хората?
- Ванга е моята духовна камбана. Нейните послания ме държат будна за огромните, дълбоките истини. Те ме избавят, когато свървам от ПЪТЯ, и ме завръщат на него. Ванга споделя: " Щом сме на Земята, всички сме неверни. И всеки има да изкупува остарели задължения... " В смисъл: Не се раждаме за първи път, живели сме и преди на тази Земя, идваме на нея, с цел да се учим и усъвършенстваме. Нека ежедневно си припомняме мъдростта на пророците и учителите, дано всеки да се стреми да бъде чист в помислите си и мил в делата си, и смяна ще има. Но в случай че мислим единствено за преходните банални и ненужни, безсмислени неща, в случай че мислим единствено за материални " полезности " (които прочее разбираме все по-осезаемо, че не ни носят наслада и щастие), то ние ще вървим към пропастта все по-стремглаво. Въпрос на персонален избор и път е накъде ще поеме душата ни, животът ни.
Всички би трябвало да приемем като безценен завет последните думи на Ванга, преди да напусне този свят: " Сега, като си отида, вземете ограничения да не се карате. Да не си завиждате. Да не се шпионствате. Живейте в мир. Не се делете. Работете дружно. Бог на всеки ще даде съгласно делата му. И се обичайте, тъй като всички сте мои деца! "
Пророчицата: " Сега, като си отида, вземете ограничения да не се карате. Да не си завиждате.
Да не се шпионствате. Живейте в мир. Не се делете. Работете дружно... "
Жени Костадинова
Акад. Светлин Русев - един от нейните най-големи поклонници
Черквата в село Рупите, съградена в памет на Ванга
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ